Имам нужда

Имам нужда от подкрепящ фактор.

Вярата винаги ми е била основа.

Вярата в доброто.

Вярата в истината.

Вярата в себе си.

Вярата в споделянето.

Вярата в любовта.

Безусловната - чистата.

Затварям очи и се отнасям да се събудя със сълзи изливащи това от сърцето ми.

Вдишвам благодарност за това, което съм, което усещам...

Нещо се намества в мен. Наблюдавам и изследвам. Рея се из цялата ситуация.

Тази ситуация създаваща рамка обрисувана с думи като отговорност, сигурност, дисциплина. Рамка поставяща начина ни на мислене на видно място, начина ни на общуване със себе си пред очите ни, сърцето ни.

Общуването с нашата душа.

Разбираме ли се? Приемаме ли се? Наясно ли сме с намеренията си?

Нашата движеща сила - захранваща се от безлимитния ни потенциал.

Да, всички ние притежаваме такъв!

В нас е - навсякъде, където и да сме. Всъщност, ние сме в него.

Влезли в тези тела и дошли да живеем тук и сега.

Всеки момент е ценен.

Ценността му е в абсолютната уникалност и цялостност.

Когато сме в момента и се наслаждаваме на детайлите, на уж малките нещица- усещания, чувства, излъчване, трепети...

Тогава се пускаме и просто сме...

Такива прекрасни, такива живи и сияещи в светлината на собственото си отражение...

И тогава, подкрепата се появява.

Нужната и тази, от която се нуждаем да светим по-ярко и действаме в синхрон и равновесие. Тогава танцуваме в ритъма на сърцето си. С лекота и мекота...

С всеки поет дъх, с всяко докосване се сливаме с истинското.

Душата е наяве и ни движи...