Как да се справим с извиненията и отлагането на важни за нас неща?!

:)

Хубав въпрос, нали?! За тези, които си го задават вярвам е предизвикателство да започнат нещо ново. Дори и да успеят да направят първите стъпки, често се препъват и започват да боксуват с изречения като- "от другата седмица започвам", "от понеделник започвам", "нека ... да завърши и ще мога да го направя"...

Има още много варианти на извинения- от нямане на знания, време, мотивация, подкрепа.

Забележете, нямането и липсата! В основата са те!

Тогава какво?

Нека спокойно да седнем и отделим минути за размисъл. Съвсем лесно е!

Сядаме удобно.

Поемаме въздух и издишаме. И отново така като включваме гръдния кош и корема. Нека усетим движението на дъха.

Какво усещам?

Как се чувствам?

Къде го усещам това чувство?

Какво ме кара да усещам това?

Пречи ли ми?

Какво мога да направя за да се чувствам добре?

Тук е важно да бъдем честни и отворени към себе си и да изброим възможностите си.

Как се чувствам сега, когато зная какво мога да направя?

Това чувство е ключа към вратата към новото. 

Когато сме запознати с него и осъзнаваме присъствието му, на чувството, тогава сме силни! Тогава можем да регулираме действията си. Тогава действията са подвластни на истинските ни намерения. А намеренията са водещия фактор задвижващ промяната.

Така, че взимаме желаното чувство, поставяме го в скута си и оттам близо до сърцето си и го съхраняваме на уютно и топло местенце в нас. Даваме му комфорта, който и то ни дава. Приемаме го и се настаняваме и ние в него. То е част от нас и ние от него. Едно сме!

Дишаме равномерно и съзнателно!

Вдишваме благодарност и издишваме любов.

Поглеждаме извън нас, виждаме всичко, което ни е нужно и го приемаме с вътрешната нагласа, че сме водени от истинността на намеренията си!

Хубаво и леко се чувстваме.

Споделяме отворени и усмихнати...

Приемаме всичко спокойни и уверени....

Уверени в себе си 

Правим крачка, а после и друга и така се движим...

Така творим в настоящето...

💙