Съзнателна смелост - да чувстваме смело радост и страх

Здравейте Прекрасни,

Темата Корона вирус е повече от гореща знам. Цялото ни ежедневие се промени в следствие на наложените превантивни мерки. Призовани сме да бъдем съзнателни и дисциплинирани, отговорни и разбрани.

Затова си струва да се фокусираме над това как се справяме в цялата тази извънредна и различна ситуация.

Много информация по една и съща тема, наложени строги превантивни мерки, рязки промени в ежедневието — какво се случва?

Какво изпитваме?

Какво наблюдаваме?

Как приемаме ситуацията?

Как се справяме?

Всички ние сме уникално различни и възприемаме света и обстоятелствата по начин пречупен през призмата на нашето съзнание. Знаете, имаме сетива и те, точно в такива моменти, когато ни се поднася нещо различно от обикновеното са по-силни и готови да приемат обстойно новата информация и я преработят по най-добрия за нас начин. Да можем да я разберем и бъдем в унисон с нея. Да се адаптираме и нагодим за да можем да функционираме оптимално.

Ситуацията е глобална и много силно персонална. Каква комбинация само!

Идеална не само за колективно осъзнаване, а и за личностно развитие!

Хайде да запретнем ръкави и поработим по същество!

Една трета от света е в карантина и там където е обявено извънредно положение буквално всички сме си вкъщи.

Призовани сме да бъдем разбрани, отговорни и дисциплинирани за да можем най-добре и ефикасно се справим с възникналото положение.

Сега имаме възможност да работим от първа линия с материала подръка - нашите мисли, чувства и емоции, действия.

В моменти на кризисна ситуация какво правим?

Запазваме самообладание- дишане

Преценяваме ситуацията- оставаме в покой

Разглеждаме фактите- реалността

Разглеждаме и изразяваме емоциите си

Какво е в наш пряк контрол и какво не е

Как се чувстваме

От какво се нуждаем?

Как може да си го набавим?

Какво имам предвид:

Да започнем с думата, с която определяме положението/ситуацията, в което/която сме.

Кажете я!

Какво означава тя, думата в буквалния и смисъл.

Какво означава за нас?

Какво предизвиква в нас?

Каква мисъл поражда?

Какво чувство изпитваме?

Какво действие избираме да извършим?

Да, въпросите са доста! И точно те, въпросите водят до отговора.Те провокират мисловната ни дейност. А какво мислим е важно.

Начинът, по който програмираме мислите си зависи само от нас самите. Имаме избор дори когато смятаме, че нямаме!

Идвята е да се извисим над себе си и наблюдаваме мисълта си.

Мисълта поражда ли чувстава?

На физическо ниво е важно да усетим в коя част от тялото я изпитваме. Чувството резонира с енергийния център управляващ дадената емоция.

Знаете, че работим на повече от физическо и ментално ниво.

Упражняваме избора си (съзнателен или не) и носим отговорност за това.

Хайде да чувстваме смело!

Какво имам предвид:

Всяко чувство създава у нас усещане.

Всеки сигнал, който приемаме дава реакция в зависимост какво регистрираме.

Да вземем радост и страх.

Чувства, които могат да прерастнат в еуфория, паника и безпокойство когато ескалират и са неосъзнати.

Радостта е винаги добре дошла и още повече: тя е тази, която може да ни балансира и успокои. Стига да знаем как да я почувстваме!

Аз избирам да се събуждам и заспивам с нея, а страхът съм се научила да го приемем и разбирам.

От опит знам, че страхът може да ми бъде от полза.

Какво? Как?

Интересно е, че масово се възхищаваме на смели, силни, дръзки хора.

Страхът обикновено се приема за нещо негативно и ненужно, нежелано и безполезно. Даже възпитаваме качеството да НЕ се страхуваме.

А всъщност, за да сме смели и дръзки, е нужно да сме разбрани към себе си и ситуацията, в която сме. А как да сме разбрани ако подтискаме дадено чувство, емоция, образ, спомен…?

Тук е момента да сме екстра внимателни и действаме автентично.

Бидейки автентични и истински, честни и с искрени намерения ни носи разбиране към себе си. Това разбиране отваря вратата към истинското благосъстояние.

Какво е това!?

Да се върнем на петте тела, от които се състоим:

физическо,

енергийно,

ментално

духовно,

блажено.

Първите три са, можем да кажем, на физическо ниво.

Другите две- духовното и блаженото са тези, които са на по-висока вибрация.

Точно от тази вибрация и честота е нужно да действаме в моменти на криза и нарушено равновесие.

Когато сме осъзнати, когато сме спокойни, когато сме автентични, когато сме тук и сега, в момента, когато сме заземени, когато вярата е в нас и приемаме ситуацията, тогава можем да бъдем истински. Тогава действаме отвътре навън и тогава животът се разгръща пред нас и ние случваме намеренията си.

Съзнание и тяло в едно!

За радостта:

Радостта има за цел да изпитаме наслада и удоволствие.

Когато е насочена към спокойствие и удовлетворение от нещата такива каквито са, радостта е пасивна, а когато е към споделяне на емоционално състояние и чувства с друг е активна.

И при двата вида радост изпитваме повишено енергийно състояние, самоувереност и сигурност, и това се дължи на хормоните допамин и серотонин, които се отделят в системата ни.

Същите тези хормони плюс окситосин се отделят и при прегръдка и допир на любим човек/същество. Затова и прегръдката е лечебна. Усмивката също!

За страха:

Всеки страх има за цел да ни предупреди, че изпитваме опасност. Дали опастността е реална или не зависи от нашето възприятие.

Какво се случва на физиологично ниво в тялото ни:

Регистрираме опастност. Това се случва чрез сетивата ни- зрение, слух, обоняние, осезание, вкус, равновесие.

В тялото ни от надбъбречните жлези се отделя хормон- кортизол, който има за задача да концентрира цялото ни внимание към опастността за да се справим с нея.

Отделя се и адреналин, който е продукт от норадреналин. Това е хормонът, който ни държи в пълна мобилизация и предизвиква :

Повишаване на пулса и кръвоснабдяване

Учестено дишане

Повишена кръвна захар,

Повишена сила и физическа издържливост

Загуба или повишаване на апетита

Ако останем за по-дълъг период в настройка страх, тялото ни се изтощава, имунната система отслабва и така настъпва дисбаланс в организма ни.

Затова е важно да сме осъзнати.

Колективното осъзнаване и отговорност започва от личното осъзнаване.

Прекрасни,

Моят призив към всички вас е:

Бъдете тук и сега.

Запазването на самообладание е първата стъпка към разрешаване на настъпилата ситуация.

Да погледнем назад и направим анализ за да разберем настоящето!

Да се мобилизираме и бъдем отговорни и дисциплинирани, да бъдем търпеливи и вярващи в това, което случваме.

Да бъдем търпеливи и вярващи, в то което изживяваме.

Търпението не е чакане. Търпение означава какво избираме съзнателно да извършим, когато нещо отнема по-дълго от очакваното врем или е дошло съвсем неочаквано.

Всичко е в управлението на нашите ресурси. Това, което сме и вярваме, че можем да бъдем.

Силата е в нас самите. Силата да трансформираме и сътворяваме себе си отвътре навън.