Константа- промяна!
От доста време ми е ясно, че най-постоянното нещо е промяната.
Да, промяната като цяло е
процес и въпреки този факт аз я приемам като постоянно течение. Въпроса е къде сме ние в цялата картина с постоянната промяна?! И още повече как се чувстваме спрямо случките в живота ни!
Живота е постоянна промяна. Когато сме осъзнати и най-вече сме настроени приятелски към случките в живота, тогава можем да се насладим на момента. На момента, в който сътворяваме всичко. От прекрасните мигове до не толкова приятните стечения на обстоятелствата.
Нека ви споделя нещо, което смятам за супер ключово в процеса на израстване: колкото по-смирени сме толкова по-успешни сме! Може би го знаете, може би сте го усетили! За 40 те години житейски опит мога да кажа от сърце, че тези, които са осъзнали това без болка и без изпитания са супер късметлии:)
Ако трябва да говоря за себе си, аз трябваше да се поблъскам доста за да усмиря егото в себе си и вярването, че без труд и жертви нищо не е постижимо! Да, когато си отгледан от хора вярващи в тази максима е предизвикателство да омекнеш най-вече към себе си. Самокритиката, с която сме заченати и срамът от неуспеха са главни герои във филма на поколението от транзиционна България. Тази транзиция от строг комунизъм до освободен либерализъм:)
Транзиция е чудесен термин! Промяна, това е! И то постоянна. Затова и пиша и споделям с вас! Колкото по-отворени и комуникативни сме, толкова по-широко скроени сме. Адаптивни и гъвкави. Качества, които са ценни за оцеляване и израстване в социалния кръг.
Живота е сбор от случки.
Човекът е устроен така, че в зависимост от ценностната система е настроен да оценява и изживява случките с определени емоции. Чувствата са водещ фактор в живота ни. Затова и колкото по-осъзнати сме в собственото си тяло, толкова по-комфортно се чувстваме. В състояние сме да се движим по течението на промяната и най-важно- да сътворяваме красота в момента.
Така, че драги ми, поемете дълбоко дъх, усетите движението в себе си, което ни води в посока щастие!
Ключът е в нас самите. Ключалката е грижите, които полагаме към себе си. Да, себе си! С какво се храним, с какви мисли занимаваме съзнанието си, с какви емоции се обгръщане, с кого ги споделяме, в кое време сме- това са въпросите, чиито отговори завъртат ключалката с ключа, който държим само ние самите!
Любовта!
Да, тази любов която изпитваме към себе си и споделяме с насрещния и тази любов, която озарява и осветява пътя ни!
Пътят към щастието- нашият дом!
